Трилогията Метро 2033 на Дмитрий Глуховски — брутален старт, разочароващо продължение и странен завършек
Здравейте, невъзможни читатели! Днес се гмуркаме дълбоко в тъмните и прашни тунели на дистопичната трилогия на Дмитрий Глуховски — Метро. Действието стартира през 2033 година в един свят, в който човечеството се е самоунищожило в ядрена война и земята вече не е обитаема. Може би единствените оцелели живеят в московския метрополитен — дълбоко под земята, затворени зад херметически врати.
Събитията около войната в Украйна правят обстановката в книгите доста по-реалистична и вероятно спомагат за растящата популярност на трилогията. Още в началото на войната Глуховски публикува инстаграм пост, в който казва “спрете тази война незабавно” и попада в списъка с издирвани от Русия хора.
Книга 1: Метро 2033
Историята в книгата проследява младо момче на име Артьом, което живее на една от метро станциите и се запознаваме с нормалното му ежедневие. Книгата следва типичния hero’s journey шаблон и главният герой е принуден да потегли на опасно пътешествие из тунелите на метрото. По пътя се сблъсква с различни фракции и групи, които преследват собствените си цели и вярвания и се среща с множество опасности и предизвикателства.
Една от много интересните срещи е сблъсъкът с религията на Великия червей и склонните към канибализъм негови последователи. Те вярват, че тунелите са прокопани от гигантски червей и хората са произлезли от стомаха му. Настроени са силно ксенофобски и обвиняват технологията за всички проблеми. Може би това е първият случай в трилогията на история с много потенциал, който обаче не е реализиран и остава на заден план.
Глуховски е умел разказвач и създава уникална атмосфера, в която силно присъстват чувството за напрежение и клаустрофобичност. Тунелите са като жив организъм. В основата си това е една история за борбата за оцеляване в свят, който е унищожен от собствените ни дела. Силно засегнати са темите за властта, вярата, човешката природа и връзката ни с околната среда. Първата книга е завладяващо четиво, което ще ви накара да се замислите върху повдигнатите теми и ще ви остави в това състояние дълго след като приключите с книгата. Задължително четиво за феновете на антиутопии!
Книга 2: Метро 2034
Това е едно от най-разочароващите продължения, които съм чел. Артьом изцяло изчезва от сцената и се фокусираме върху нови герои и политически интриги. Историята не само губи от инерцията си, а направо усещането е за тотален рестарт без изгледи за нещо вълнуващо. Комбинирано с пълното пренебрежение на събитията от грандиозния финал в книга 1, цялостният ефект е леко обезсърчаващ. Все пак ако разглеждаме книгата самостоятелно, тя си има своите плюсове и развитието на еволюиращото общество в метрото е интригуващо.
Книга 3: Метро 2035
Дългоочакваното завръщане на Артьом е факт! Уви, приключенският дух на първата книга е безследно изгубен и тази книга също е във философското настроение на втората част, с много малко от екшъна в книга 1. Самият Артьом е бегла сянка на себе си и се държи повече като напълно нов герой. Много от засегнатите теми достигат своя връх, има неочаквани разкрития и цялостно е структурирано добре. Въпреки това усещането е за нереализиран потенциал на събитията от първата книга.
В заключение искам да кажа, че си заслужава да се прочете първата книга и е напълно ок да спрете дотам. Сигурен съм, че има много фенове, които са харесали и другите две книги. Ако все пак решите да продължите с цялата трилогия, просто бъдете готови за рязката смяна на тона, темпото, героите и цялостната насока на историята.
