Човекът в търсене на смисъл
Човекът в търсене на смисъл е книга, първоначално публикувана през 1946 година. В нея Виктор Франкъл разказва за преживяното от него в концентрационен лагер през Втората световна война и споделя своя психотерапевтичен метод наречен логотерапия. В първата част е изложен автобиографичен разказ, а втората част е по-теоретична и обобщава урока, който е заложен в началото.
Тази история не е за страданията и смъртта на велики герои и мъченици… тя се занимава не толкова със страданията на силните, колкото с жертвоприношението, кръстните мъки и смъртта на огромното войнство неизвестни за историята жертви.
Както казва самият автор, тази книга не си поставя за цел да споделя факти и събития, а лични преживявания и да потърси отговор на въпроса “Как се отразява всекидневният живот в концентрационен лагер върху съзнанието на средния лагерник?”. Според Франкъл, начинът по който хората си представяли бъдещето се отразявал пряко на това дали ще оцелеят или не. Съответно на няколко места авторът се позовава на следния цитат от Ницше:
Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.
Дали книгата ще промени живота ви и ще разберете ли какъв е смисълът на живота? Прочетете книгата и сами ще разберете! Знам, че звучи малко грубо, но това всъщност е точно в духа на логотерапията, защото всеки човек сам определя смисъла. Както е описано в книгата, логотерапевтът е като офталмолог повече отколкото като художник — единият представя света както той го вижда, а другият ти помага сам да го видиш.
Живей, сякаш живееш вече за втори път, и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!
Всеки е отговорен сам да дефинира смисъла, но също така:
…истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, отколкото вътре в човека или в собствената му душа, сякаш тя е затворена система. Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия — смисъл, който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си — чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш.
Според книгата има три начина да откриеш смисъла на живота:
- чрез творческа работа или извършване на дело;
- чрез преживяване на нещо или среща с някого;
- чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.
След това Виктор Франкъл преминава в кратки разсъждения за свръхсмисълът, но ще ви оставя да прочетете за това в книгата, а за финал искам да спомена друга интересна концепция — хиперинтенцията.
Хиперинтенция — намерението на всяка цена да постигнем нещо го прави невъзможно!
Примерите са много, но сред най-илюзорните и неуловими неща е щастието и колкото повече се стремим към него, толкова повече ни се изплъзва. Друг добър пример е инсомнията — невъзможността да заспим, която обикновено е последвана от силно желание/намерение да заспим на всяка цена.
Надявам се да сте придобили представа какво може да очаквате от тази малка книжка. Бих ви я препоръчал, но само вие можете да решите дали намирате смисъл в прочитането ѝ!
Четенето е невъзможно, но докато има хора, които намират смисъл в това, ще се намери и начин!
