Това е Невъзможно ревю — формат в три части: една звезда, пет звезди и моето честно мнение. Ако този формат ти е нов, ето кратко обяснение какво е Невъзможно ревю.
Нека започна с признание: нямах никакво намерение да чета тази книга. Не си падам особено по вампири. 1000+ страници в българското издание. Името „Джей Кристоф“ не ми говореше нищо. Но книжният клуб реши и аз взех книгата с изражението на човек, когото карат да изяде нещо съмнително.
Преди да стигнем до ревюто — за какво става дума.
Светът накратко
Слънцето е залязло завинаги. От 27 години не е изгрявало. Вампирите печелят. Сребърните светци (полувампири, които трябва да спасят света) са почти изтребени, а последният от тях — Габриел дьо Леон — е пленник на врага. Вместо да го убият обаче, вампирите искат да запишат историята му.
Историята се развива в три времеви пласта: настояще, минало и минало в миналото. Хвърлят те право в дълбокото, после се връщат назад, за да разбереш как сме стигнали дотук.
Хубаво. Сега да видим какво мислят хората.
Лошото
Нека не се лъжем — срещу тази книга има сериозни критики и те заслужават да бъдат чути.
Мизогинията е вплетена във всяка страница. Това е най-честото оплакване. Над 700 страници (1000+ за българското издание — изглежда специално за нашия пазар сме надули мизогинията с около 50%), в които изнасилвания, сексуално насилие и обиди срещу жени се сипят почти без прекъсване. Един рецензент описва книгата като „изтощително четиво, ако се случи да си от женски пол“. Друг е още по-кратък: „абсолютна катастрофа“.
Темпото е непоносимо. На книгата ѝ трябват над 400 страници, преди изобщо да започне да ти пука за главния герой. Първата половина е определена като непоносима, а героите — толкова безинтересни, че просто няма за кого да стискаш палци. Антигерой без нито една черта, заради която да го харесаш.
Гледните точки са разпилени без посока. Появяват се и изчезват без видим смисъл, а общият тон е „фентъзи, което се опитва да бъде зряло, но не успява съвсем“.
Накрая всички умират. Почти всички герои с име. И то жестоко.
Източници
Доброто
А сега — другата страна на монетата.
„Историята е толкова завладяваща, че бях залепена за книгата.“ С такъв тон започва почти всяко петзвездно ревю. За един рецензент това се е превърнало в любима книга за всички времена — не за годината, а за всички времена. Книгата го е разплакала, а той плаче само два пъти годишно. (За сравнение, аз плача само по Коледа, когато се сетя, че Дядо Коледа не съществува.)
Прозата е невероятна. Редува красива, поетична проза с бързи, остроумни престрелки от обиди, които те карат да се смееш на глас. Атмосферата — мрак, тръпка, моменти на ръба на стола.
Илюстрациите на Бон Ортуик печелят сърцата на почти всеки възхитен рецензент. Над 30 рисунки, драматични и красиви, идеално допълващи тъмния том. „Едно от най-красивите издания, които притежавам.“
Митологията около вампирите е освежаващо оригинална. Четирите вампирски рода и идеята за полувампирите от сребърния орден са хвалени многократно. Структурата „история в историята“ е определена като „органична и умна, която държи вниманието въпреки обема“.
И ако това не ти е достатъчно — В. Е. Шваб е казала простичко: „Тази книга е адски добра.“ Робин Хоб пък: „Изкусно написан разказ, чиито нишки се преплитат като прецизно изработена дърворезба.“
Източници
Честното
Накараха ме насила да я прочета. И ми хареса. Това си е признание.
Прозата на Кристоф ми се стори увлекателна и приятна. Да, на места изпада в твърде цветиста проза, но в никакъв случай не прекалява. Първата половина наистина е по-трудна — не толкова заради темпото, колкото защото няма за кого да стискаш палци. Но тройната времева структура ми допадна. Фините намеци за света (чакай малко — той гледа слънцето, а от 30 години няма слънце?) лесно се изпускат, но забележиш ли ги, започваш да си задаваш правилните въпроси.
Втората половина блести. Финалът е силен. Нямам търпение да се захвана със следващата.
Какво ми попречи: книгата доста се повтаря (битка → почти умират → бягат → битка, и така до безкрай), а илюстрациите, колкото и красиви да са, не отговаряха на представата ми за света. И обложката се цапа и изтрива при четене — но това е тема за друг разговор.
Присъдата: три портокала и два банана. (Това е добра оценка. Довери ми се.)
Гледай видеоревюто
Империята на вампира от Джей Кристоф — Невъзможно ревю (YouTube)